Не присвивай циганко очи.
Зная на ръката ми прочете
как живота мой ще продължи.
Не лъжи! Кажи да знаем двете!

Утре ще целуна ли деня
или тъмна сянка ще остана
....като ранна, пролетна роса-
Ще съм тук, а после ще ме няма?

Не въздишай циганко така!
Аз за себе си отдавна зная:
Всичко идва, свършва и така...
лято, есен, зима...до безкрая.

Говори ми! Аз ще ти платя!
Всичко в този къс живот се плаща.
Никъде ли, скъпа, не видя
миг щастлив за майчината жажда?

Миг блаженство, малко светлина
в погледа на моя син едничък
и кажи ми как да се простя
с него, като толкоз го обичам?

 Да запушим, циганко. Ела!
Ти мълчиш и аз мълча разбрала
Ти не гледа моята ръка,
мене гледа и разбра ме цяла.

пишеш страхотно. Поклон пред този стих.