Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.07.2009 14:33 - РОЗИТЕ КАТО ТРОЯНСКИ КОН
Автор: comma Категория: Тя и той   
Прочетен: 3282 Коментари: 8 Гласове:
11

Последна промяна: 11.07.2009 16:50


 Рози!
Приятната млада продавачка ме поглежда учудено:
- Колко- Тридесет и пет- отговарям с тон, като че ли всеки ден купувам по толкова.
 Тридесет и пет рози не са малко, а в нашето градче  всеки двор е цветна градина и хората почти не купуват цветя. Може би затова момичето бърза да ги опакова, като че се страхува да не размисля и да се откажа от поръчката.
 Решил съм да подарявам рози на всички хора, които обичам в живота си. Те ми носят щастие. Нали с тях щръкнах пред Рай на рождения и ден. Но се оказва,че още някой предпочита розите пред другите цветя. Този, за когото ги купувам, днес навършва тридесет и пет години. И тъкмо на рождения си ден се излежава в болницата, временно негоден за строева служба поради побой. Сбил се! Моя командир, който през последните две години ми втълпява, че в живота с побой нищо не се постига, човека с желязното убеждение, че законът на джунглата вече не
важи за уважаващата себе си част от населението на нашата стара и
премъдра земя, се сбил! Когато научихме, онемяхме. После Бояджията ми обясни какво се случило.
       Преди няколко месеца моя адаш срещнал майор Чернев и го поканил да се почерпят. Повода бил чудесен. Бояджията получил награда на някакъв международен конкурс в Испания. Така Чернев се оказал в една малка компания. Тя се събирала почти всяка вечер в едно от клубчетата на града.Тази групичка допаднала на майора и той започнал често да я посещава. Една вечер му представили хубаво момиче и неговия кавалер. Кавалера станал веднага неприятен на Чернев, може би заради глупавата си теория, която изповядал тогава пред тях- че всяка жена е крепост, а крепостите се превземали най-лесно от вътре. За целта било нужно само да намериш троянски кон и да станеш Одисей.
  Че нахалния философ нищо не разбира от крепости, на майора му станало ясно още от пръв поглед. А след няколко срещи започнал да долавя, че теорията му е нещо афиф.
Почувствал, че момичето, то се казвало Елена и било колежка на Бояджията, не държи много нито на кавалера си, нито на "троянския кон"- сребристия мерцедес на баща му, който сина пренебрежително наричал "големия еделвайс".
   Чернев с коне не се занимавал, еделвайси признавал само в естествената им среда, а за мерцедеси не мислел. Нямал ги той тези неща, но Бояджията, като го наблюдавал, разбрал, че нашия майор има  в главата си идея с какво да ги замени. И понеже Елена, изглежда му се нравела, той започнал да осъществява приумицата си, за която станало ясно след като се отзовал в белоснежните чаршафи на болничната стая.
   Сутрин тичал "за здраве" до парниците. Цигарка на пазача, то колко му е на един пазач, и получавал своята розичка. Свежа, нежна и готова да разцъфти. После два километра обратно, кашонче от цигари, розичката вътре, и по куриер поемала пътя към дома на Елена. Тези от куриерската служба в началото се подсмихвали, но скоро влезли в такт. Малката тайна по чудо останала между тях. Само дето на третия ден жената, която приемала пратката, изгледала Чернев със смесица от любопитство и подозрение. След петия път обаче и тя свикнала с навика му да не пише обратен адрес. Един-единствен път само подметнала:
 - То това е на две крачки оттук. Докато пишете и плащате, ще го отнесете!
 Майор Чернев сложил съучастнически пръст на устните си и по момчешки намигнал. Тя само свила рамене. Така розите започнали да пристигат при Елена, даже когато мъжът бил извън града.Тогава лавкаджийката в поделението 
осигурявала кашончето, а останалото било въпрос на съобразителност.
  И тъй, всеки ден - розичка. Станали тридесет, четиридесет. В компанията взели да приказват... Кавалерът на Елена взел да нервничи, а след месец загубил крепостта. Просто го помолили да я опразни. Заедно с вихрогончето си. Всичко вървяло гладко и по план, докато един ден Чернев се уловил, че не може повече нито без тези розички, нито без тази, която неизменно ги получавала всяка сутрин. И разбрал, че ако не били анонимни тези негови китки, щял да цъфне пред нея един ден с един
голям букет. С фронтова атака, без никакви обсади и коне.
   Дните минавали, броят на цветята все така си растял, а на майора взело да му
се струва,че Елена става все по-недостижима. Изменила си даже походката и вирнала глава. А неговия нос взел да клюмва. Тя се оглеждала, търсила около себе си тоя с розите, който станал неин, преди да го познава.
 Един ден жената от куриерската служба подметнала:
  - Едно момиче идва и пита кой му изпраща цветя всеки ден. Хубаво момиче!- изгледала го продължително, но като доловила тревогата в погледа му, се усмихнала: - Не мога да ви отговоря и казах.
   Една вечер в компанията отново обсъждали историята с розите. Другите момичета се
смеели и подхвърляли закачки за разни стари и самотни ергени... После се разотишли. Когато майора минавал покрай кварталния супер, видял кола. Около нея суетня. Трима бързали, но не разтоварвали, а товарели. Нямал време за умуване, тримата здраво шетали.
  Първия се свлякъл като покосен трън. Другия също не разбрал какво точно става. С третия обаче не сполучил. Най-напред усетил, че корема му се е залепил за гърба, а
после в устата му нещо изхрущяло и засоляло...А първите вече се надигали. Хванал първата каса и я запокитил , Белите жици от алармата на витрината зашавали като живи...
   Събудил се с натрапчивата мисъл, че се е успал. И че тази сутрин няма да има крос и рози. Постепенно обаче нещата в главата му се подредили, замирисало му на
болница. Опитал да отворил очи. С едното сполучил. Над него висяли банки и системи " Също като жиците снощи"- помислил. / после се оказало,че "снощито" било преди две вечери и ако дежурната кола на СОТ била закъсняла още минута, сега щяло да има много цветя. Може би и рози, но около черен кръст./
  Бяла сестра се навела над него...После лекар прекарал длани пред лицето му...  
Сред общата белота- две рози, поставени в чаша с вода, странно аленеели като капки кръв на бяла покривка. Помислил, че халюцинира. Възрастна санитарка внесла кашонче от цигари. Сестрата извадила пъпка от роза и пред учудените му очи я оставила при другите две.  Бавно, преди да проговори, в съзнанието му
проникнала странната мисъл, че и розите са троянски кон.
       - Това е, адаш - заключи разказа си Бояджията- Чернев е загубен! Аз я зная тази с розите, неговата Елена. Половината град е луд по нея. И нашия яко е хлътнал. Ще чакаме покана за сватба. - и добави комично:- Жалко за хубавия човек!
          Чукам лекичко на стаята и влизам. Първото, което забелязвам е голям букет.
Досущ като моя. До него притеснено надига усмихната глава майор Чернев.
   - Не мърдай, хулиган такъв - казва му нежен глас - докторите казаха да лежиш неподвижно!
     
   
из " Не влизай в моя храм"




Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. eleonoraknyazheva - Чест и почитания.:))
11.07.2009 16:45
Страхотно.:))) И аз така получавах в един период по една роза всеки ден, но...това е тема за друга опера.
;)
цитирай
2. tili - Почти като,
11.07.2009 19:00
но напълно не като Сирано!
Нямаш представа колко се радвам, че си отново тук - затова пиша глупости!
цитирай
3. elineli - Моите бурни аплодисменти!
12.07.2009 10:20
За романтиката :)))))
цитирай
4. tili - Пак си
12.07.2009 20:33
го прочетох!
цитирай
5. eleonoraknyazheva - Имате доставка:
17.07.2009 20:40
Рози за госпожата.
:)))
цитирай
6. tili - И една малка нощна
21.07.2009 23:14
музика. Солира граф Алмавива ;-)))
цитирай
7. eleonoraknyazheva - Здравей, приятелче.
30.07.2009 21:52
:)))
цитирай
8. mamas - Впечатлена съм!
31.07.2009 09:11
Тук ми харесва, ще се отбия пак.
Хубав ден!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: comma
Категория: Тя и той
Прочетен: 345509
Постинги: 47
Коментари: 508
Гласове: 1963
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930