Постинг
10.07.2009 21:47 -
" Какво ще правя без теб?"
Автор: comma
Категория: Тя и той
Прочетен: 4463 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 10.07.2009 22:41
Прочетен: 4463 Коментари: 7 Гласове:
3
Последна промяна: 10.07.2009 22:41
Мина почти месец. Нищо и никакви трийсет дни...
Моето време е безводен кладенец, изкопан на недостъпен хребет.
Харесвах косата си. Вярно, беше започнала да побелява, но аз я боядисвах в платинено русо. Обичах да я разресвам късно вечер пред голямото огледало в спалнята. Къдрите се спускаха непокорно почти до кръста ми. Тежка, жива коса...
Сега вече не ми трябват нито четки, нито оцветители. Пробвах да сложа перука, но в тази жега си е мъчение.
Погледнах се в огледалото и: Леле, че съм готина! Първо - Черепа ми е правилен и съразмерен. Второ - не губя време да си приглаждам бретона при всяко навеждане. Трето-Не ми се поти врата. Четвърто - Пестя от сешоар. Пето...Шесто..Седмо...
Усмихнах се и...направих първата си разходка по улиците на Солун.
В началото ми беше малко неловко, но постепенно забравих, че изглеждам различно. Никой не ме посочи. Никой не се обърна да ме проследи с поглед.
Изпих първото си кафе след толкова време в "Платия". Докато надигах красивата, порцеланова чашка се сетих за ТЕБ.
/ Покани ме на кафе, помниш ли? Щом се прибера ще ти го напомня./
Посмях се на щуротиите на сина си.Този малък мъж все още се държи на моменти като дяволито зверче.
С бивш колега дискутирахме интересен клиничен случай и така се разгорещих, че дори забравих за принудителния си отпуск.
Прибрах се приятно уморена и с надеждата да взема вана преди сън.
На вратата се позвъни. Беше Мери, моя много добра приятелка, която от години живее в Лондон и рядко си прибира в Гърция. Почти през ден бъбрим по телефона, но не сме се виждали почти половин година. Целувки. Сълзи от радост.Въпроси. Говорихме цялата нощ.
Преди да си тръгне ми подаде малка кутийка.
"Малък подарък. Отвори го после."-каза.
Вътре открих едно малко сребърно медальонче с плочка. На нея пишеше просто "Αν χαθείς τι θα κάνω?"
Мина почти месец. Нищо и никакви си трийсет дни...
Времето тече като подземна река.
Някъде там, върху нея съм изкопана аз - кладенец, до който приятелите ми винаги ще намерят пътека и вода...дори в сушата.
Моето време е безводен кладенец, изкопан на недостъпен хребет.
Харесвах косата си. Вярно, беше започнала да побелява, но аз я боядисвах в платинено русо. Обичах да я разресвам късно вечер пред голямото огледало в спалнята. Къдрите се спускаха непокорно почти до кръста ми. Тежка, жива коса...
Сега вече не ми трябват нито четки, нито оцветители. Пробвах да сложа перука, но в тази жега си е мъчение.
Погледнах се в огледалото и: Леле, че съм готина! Първо - Черепа ми е правилен и съразмерен. Второ - не губя време да си приглаждам бретона при всяко навеждане. Трето-Не ми се поти врата. Четвърто - Пестя от сешоар. Пето...Шесто..Седмо...
Усмихнах се и...направих първата си разходка по улиците на Солун.
В началото ми беше малко неловко, но постепенно забравих, че изглеждам различно. Никой не ме посочи. Никой не се обърна да ме проследи с поглед.
Изпих първото си кафе след толкова време в "Платия". Докато надигах красивата, порцеланова чашка се сетих за ТЕБ.
/ Покани ме на кафе, помниш ли? Щом се прибера ще ти го напомня./
Посмях се на щуротиите на сина си.Този малък мъж все още се държи на моменти като дяволито зверче.
С бивш колега дискутирахме интересен клиничен случай и така се разгорещих, че дори забравих за принудителния си отпуск.
Прибрах се приятно уморена и с надеждата да взема вана преди сън.
На вратата се позвъни. Беше Мери, моя много добра приятелка, която от години живее в Лондон и рядко си прибира в Гърция. Почти през ден бъбрим по телефона, но не сме се виждали почти половин година. Целувки. Сълзи от радост.Въпроси. Говорихме цялата нощ.
Преди да си тръгне ми подаде малка кутийка.
"Малък подарък. Отвори го после."-каза.
Вътре открих едно малко сребърно медальонче с плочка. На нея пишеше просто "Αν χαθείς τι θα κάνω?"
Мина почти месец. Нищо и никакви си трийсет дни...
Времето тече като подземна река.
Някъде там, върху нея съм изкопана аз - кладенец, до който приятелите ми винаги ще намерят пътека и вода...дори в сушата.
хубаво е, че си тук
цитирайЩе те посетя в блога. Не съм чела притчите ти от много време.
цитирайтолкова ти се израдвах, като те видях в "книгата за гости".:))))) Липсваше ми.:)))
Не владея гръцки (за жалост), но приятелите са хубаво нещо.:)
Прегръдки от мен.:)))
цитирайНе владея гръцки (за жалост), но приятелите са хубаво нещо.:)
Прегръдки от мен.:)))
Аз ти се радвам повече!.Тъкмо съм закичила един цвят от мушкато зад ухото и чета за едно малко, сладко драконче.
Да ти е живо и здраво!
цитирайДа ти е живо и здраво!
Благодаря ти.:))
цитирайЧудесно е че си тук, светла душа!
Ей, не се губи толкова за дълго.
Липсваш....
цитирайЕй, не се губи толкова за дълго.
Липсваш....
се радвам да те видя така накичена с алено мушкато - много ти отива ;-)))))
цитирайТърсене