Прочетен: 7255 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 14.06.2009 18:36
Цъфнала съм и съм вързала ...връзките на десетгодишните си обувки.
Разпиляла съм коси като софийски боклук.
Снагата ми - тънка, като автоколона към града в неделя по обед.
Очите ми - счупени улични лампи.
Зъбите ми блестят, като античните камъни в Дебелт.
Ръцете ми са ръцете на български държавник: безполезни, но красиви.
А нозе имам да им завидиш. От тях стават чудни колони за нов Дунав мост.
Хубава съм, Господи! Даже и след двата дни авария на ВиК пак съм красива.
Вървя отнесено, но казват ми от екрана в правилната посока.
Пазарувам винаги изгодно неща,който или са с изтекъл срок на годност или не ми трябват, но са на промоция.
Нося дрехи втора употреба, карам кола втора употреба, живея в жилище на което съм втори собственик и живея втори живот.
Отговарям само, когато ме попитат и каквото очакват да чуят.
Не питам, за да не ме лъжат, а когато го правят вярвам безрезервно.
Работя като вол, а ми плащат като на теле.
Почивам набързо и закусвам преди да си легна.
Говоря много езици, но най-често ми се струва, че не владея български, защото все не ме разбират по разни институции.
Светът ми се усмихва всеки ден...като пред буря.
Не се ядосвам, защото жлъчка край мен колкото щеш.
Не псувам, защото ако почна няма да млъкна скоро.
Не нося оръжие, но ако можех да стрелям с очи щях да съм сериен убиец.
Не ползвам асансьор, не защото ми се върви пеш, а защото съседите все не искат да плащат навреме.
Дипломите си мога да използвам най-удачно единствено за тоалетна хартия, защото българските не ги признават в чужбина, а чуждите трябва да се легализират в България.
Плащам здравна осигуровка, но и в болницата си плащам защото се оказва, че не внасям достатъчно от " голямата" си заплата.
Гордея се, че съм примерен гражданин с корени забулени в някое задгранично село.
Българка съм до мозъка на костите.
Защо ли в личната ми карта пише:
Постоянно пребиваващ в страната чужденец?!
14.06.2009 18:29
Поздрав от една майна дето живее като на майната си ;)
Много неизречени "не"-та има в тази изповед...
И, въпреки абсурдите в живота, да запазиш здравия си разум и рядко срещано високо ниво на душевна чистота, като твоите, е голямо постижение.
Поздравявам те. С теб съм.
:)))
Чудесни попадения. Все едно чета афоризмите на Оскар Уайлд
:)))
Благодаря ти, че на най-горния си сложила моята кутийка. Нямам думи да изразя колко ме трогна жеста ти. Дано съм достойна за него.
Липсваш на много от нас тук, да знаеш.
:)))
И да си напомня да не пия преди полет.
;)