на Янис
С теб се виждаме рядко и рядко говорим.
Ту сме чужди, ту близки, ту нежни, ту зли.
Можем с нокти и зъби за каузи да спорим,
но сме огън, не пепел и това ни личи.
С теб се виждаме рядко, но така ни изнася,
че бразда не остава след нашия впряг.
Всеки другия трудно на моменти понася,
затова и си имаме всеки своя си бряг.
С тебе рядко говорим, но започнем ли, бента
се отприщва и руква пълноводна река.
И превързани сякаш с невидима лента
се преплитат съдбите ни и преди, и сега.
С теб се виждаме рядко. Звъним си при нужда.
Пестеливо се хвалим и дори си горчим.
А човешката завист все така ни е чужда
и с човешката глупост нови мисли торим.
С тебе рядко говорим, но ни стига да знаем,
че за нас сякаш целия свят е делен,
че дори и когато мълчаливо си траем
аз си мисля за тебе, а ти мислиш за мен.
12.05.2009 09:10
заличават никому ненужния маскарад на суетата...
"аз си мисля за тебе, а ти мислиш за мен."
Това е връзката, истинската връзка между истинските хора!
Прекрасен стих!
Поздравявам те,както винаги...
:))