За първи път прекрачи прага мъж
от онзи петък, в който ти си тръгна.
Не падна гръм и не удари дъжд
и нищо в мен това не преобърна.

За първи път на стола друг стоя
и друг с тютюн пердетата опуши.
Друг в стаята говори и се смя
и в други длани моята се сгуши.

За първи път поканих в къщи гост
и с него влезе някаква магия.
Но влезе и дежурния въпрос:
Готова ли съм да се преоткрия?

Готова ли съм пак да дам това,
което ти с ботушите си сгази?
И мога ли да бъда пак добра,
когато знам, че с тебе бях "ОНАЗИ"?

истинската магия са твоите стихове.
Ти май въпреки всичко тъгуваш за мъжа си.
Не мога да разбера как може да се сгази с ботуши толкова нежна душа.
Завиждам му на новия човек - няма да му е скучно.

Онази с главна буква далеч не значи, че не можеш да бъдеш и други степени на любов! Просто понякога сме пристрастни към старите.
Добре усетено и казано!

прекрасно е ! Много ми харесва!! Продължавай все така!

не ми пука дали съм "онази" или нещо, което възпитаните хора не могат да изговорят.
Браво за стиха! Много близко и до моето усещане.

Болезнено е, разбирам...
Но все пак да живее новата любов! :)

за новата любов
щом среща нова
възприемаш
като изневяра.