Сънят сънува!
Тишина корава сковала е във крясъци града
умиращ във прегръдката и здрава.
Надежда кратка.
           Вопъл.
               После-смърт!
Нощта се смее!
Диво и зловещо с едно око е нейното лице
ликуващо над някого и нещо.
Нощта– без тяло,
             без лице,
                    сърце.
Сънят сънува
моята целувка и тялото ми тръпнещо в екстаз,
когато дало всичко то ликува
възбудено в греховната си страст.

...И няма сутрин,
              изгрев,
                   слънце ясно.
Мътилка се процежда и горчи.
Когато някой някого сънува
разпъва го на хиляди лъчи.

Нощта ликува!
Циреите звездни пулсирайки дамгосват като жиг
и болката душите ни изгаря.
Света сънува първия ми вик!