Чисти листи, моливи без цвят.
 Девствено почива тишината.
 Вледенен изглежда моя свят.
 Невъзможно тихи са децата.

Времето е в отпуска. Уви,
аз без него съм като затворник.
Обитавам четири стени
и кориците на своя сборник.

Думите останаха отвън.
Между нас  - издигнах барикада.
Няма стих, а тих камбанен звън
и от празни листи малка клада.