в този стих. И ме вдъхнови да доразвия специално за теб едно мое стихче:

От вятъра се ражда свобода,
от вятъра поражда се и буря.
Веднъж завихря мелнични крила,
а друг път хълмове самотни брули.

Той див и непокорен е, и сам,
недостижим във свойта орисия...
Утихне ли, обаче, става ням,
и не е вече вятър, не стихия.

Пожелавам ти тази свобода,
за да се отърсиш от лошите мисли
и да не допускаш да помрачават
хубавите мигове в живота ти,
защото не си заслужава да се лишаваш
от тях. Остави дребните хорица да
делят камъни и тухли,
ризи и притежания.
Бъди над тези неща.
И не оставяй вятъра да онемее.
С приятелска прегръдка:
Ели

Поздравления!

много тежко, но добро

животът е много, много къс...

Страхотна творба! Много силен и точен изказ. Само ми се струва, че подходящото заглавие би било "През халката", защото ироничното несъответствие на "Интимно" с "развяването на кирливите ризи" според мен приглушава и дебалансира общото внушение, гнева и търсената силно експлицирана ирония на творбата. Привет и поздрави.

:) Заглавието определено има нужда от смяна. Благодаря за предложението. Наистина звучи подходящо. Ще го обмисля!

Сърдечно благодаря за търпението и вниманието!
Желая ви много щастливи мигове!

Ели, ти пишеш приказно! Всеки твой ред ме грабва и отнася на крилете си. Желая ти много, много емоции претворени в красиви стихове.

какво се получи накрая, още на 23.03., и тъй като не знам дали си успяла да видиш, оставям линк:

http://eleonoraknyazheva.blog.bg/viewpost.php?id=312360

Благодаря ти сърдечно за добрите думи и се гордея с приятелче като теб.:)))

Впечатлен съм. Поздрави!

Макар и с болка, защото си описала по толкова поетичен начин един ужасно грозен епизод!

Всички се впечатляват от силните жени,а къде останаха онези нежни създания които бяха в представите ни за жени още от деца.Да,но това са образи от книгите,а ние живеем в Хаоса наречен съвременност,където безсърдечието е гордост,напълни се със силни съвременни и независими жени,които мачкат останалите малко малко нормални(вече ги броят за луди,че кой ли нормален ще се остави да го "тъпчат").
Загрижеността стана порок,нежността и добротата слабост,търпението ленност...
"Данък обществено мнение не плащам" или "хорското мнение,след моето погребение" - всеки го плаща иска или не,рано или късно,ако не той наследниците му,точно думите на обществото могат да те обесят или да те превърнат в светец/светица(иди после доказвай,че нямаш сестра).
Как беше лафа "едно време нашите майки готвеха като нашите баби,а сегашните жени пият като нашите бащи"....
Вековете са доказали кой е силния и кой слабия пол(който не се поучава от миналото е обречен),ако всеки си заеме мястото,мисля че нещата могат да изглеждат поне малко като в книгите,а не като по телевизията и разните там шоута водени от феминистично настроени личности.
Мъжът е силната фигура,която е родена да се грижи за жената и ежедневните нужди,а жената допълва неговата грубовата структура с нежност и обаяние.
Медали не е седнал да раздава дядо господ на по твърдите и студените("силните личности на деня").
Но сега никой не иска да бъде една простичка,сивичка и обикновена мравчица,иска да бъден цветен и най-вече модерен,да се откроява с каквото може или не може,важното е да се види на светло,но дали с керливи ризи или с "незабелязана доброта" просто идеалите се промениха от фалшивата демокрация,която остави трайни следи и в личния ни живот.
Всяка жаба да си знае гьола(лично мнение).

ПС:Нищо лично