Познаваме се от години. Не сме близки. Говорим си само на събранията в клуба и на партита. Тя е красива, но превзета жена. Има писклив, пронизващ глас и прекалено изразена мимика. Трудно е да не я забележиш дори в тълпа. Невъзможно е да не я заговориш, ако си мъж. В началото впечатли и мен. Чиста кожа, изискан грим, безупречно познаване на етикета. И разговорите с нея могат да са приятни, но след време ти доскучава. Е, поне на мен не са ми любопитни светските клюки и последните модни писъци. Клише е, да, но кой не е пропищял от обявената цена на етикетчетата?
 Май се отнесох. Любимата ми тема е, затова пламвам така. Как за толкова години не се научих да различавам "Гучи" и "Битак", да пляскам и ахкам на творение на "Велмар" и "Картие". Даже и марките им ... абе да ви разкажа за нея.
 Понякога и завиждах. Ходеше с лека чупка в кръста, сякаш затваряше невидими чекмеджета. Диплите на полата и описваха знака безкрайност. Стълбите бяха любимата и котешка пътечка. Докато се изкачваше глезените и потрепваха под ликряната обвивка на чорапите и блестяха. Привилегия бе да си и ухажор. Дори незабележимите, грубовати чичковци засияваха до нея. Жените се стремяха да и бъдат приятелки. Копираха я във всичко. Опитваха се да я повторят в поглед, усмивка, жест. В началото ми беше забавно да ги гледам. По-късно "клонингите" можеха да предизвикат у мен само сълзи от смях.  
 Не беше мъже мелачка, но завоеванията и бяха неизброими.Появяваха се и изчезваха след време. Никой не знаеше как и защо, никой не се интересуваше. Пеперуди кръжащи край запалена свещ. Най-близките изгарят и падат, но долитат нови и нови. Огъня е недостижима магия.
 Един след друг омагьоса и плени представителите на целия ми приятелски кръг. Бавно и методично ги оплиташе в мрежите си. Изцеждаше ги като лимони, спокойно и с наслада. После преставаха да са и нужни и ги забравяше, а те милите и правеха вятър с очи и се надяваха на невъзможното. Нямаше втори дубъл. Познатото е задължаващо.
   Пискливото хихикане парализираше нов обект и порочния кръг се завърташе отново. Любопитството ми се разпалваше с всеки изминал ден. Мъжете са носители на малко емоции, но  никой не изпита към нея  омраза. Нито един не се опита да злослови и отмъщава. Нямаше скандали и слухове, само тиха тъга и надежда. Необяснимо, нали?
  Затова бавно започнах да скъсявам дистанцията. Исках да разбера! Щеше ми се и аз да мога със същата лекота да обичам и разлюбвам. 
  Лесно спечелих доверието и. Аз съм антипод на жената-заплаха. Нямам агресивен чар и харизматичен характер. Пауна не се страхува от орехчето.
Започнах да я изучавам.Събличах я пласт след пласт, като глава лук. Учех се на изкуството да си жена. Най-интересно ми беше да я слушам. Говореше с плам на непознати теми, но думите и бяха лишени от смисъл. Плъзгаше се по проблема умело и бързо и с лекота убеждаваше събеседниците си в невъзможната си правота.
  Темата се сменяше и по-късно в къщи осъзнавах, че единственото, което помня от дългите разговори беше убедителния и тон.
 Беше материално момиче. Сутрин се събуждаше с грим и парфюмени облачета. Работеше над себе си и поддържаше форма докато пазаруваше в бутици и модни къщи. Обядваше оскъдно с някой тузарски ресторант и вечеряше с френско шампанско и мъжки желания.
 Мезонета и бе пълен с не разопаковани подаръци от незнайни господа. Не четеше и не обичаше да гледа телевизия.
 Обичаше себе си! Точно така, единственото важно нещо в живота и беше самата тя. Издигнала бе храм на самата себе си. Храм на съвършения егоизъм пред, който тълпите се редяха на опашка.
 "Вход" и "Изход" и насладата, че си бил там, че си един от виделите...и от оцелелите.
    Познаваме се от години. Не сме близки. Говорим си само в клуба и на партита. Тя все така блести като фар и моряците изпитват радост да я видят, но за никого от тях няма да се превърне в пристанище и никога маяка няма да се превърне в дом.
   
 

можеш да живееш така и да си щастлив сам със себе си, особено ако си завършен егоист. Но това е повърхностно. Пък и все някога се остарява...
От друга страна, такива жени е по-добре да не създават семейства, защото ще бъдат хладни майки и безразлични съпруги. Мисля, че съм срещала мъжкия вариант на това НЕЩО.