Този път наистина ми писна. Получи се нещо като свръхпроизводство на огорчение.
 Ти не си такъв знам.Перфектен си! Всички казват така. Непрекъснато го чувам това, колко си добър, нежен, внимателен и безконфликтен. Не се красавец, но те смятат за чаровен, а в компания си извор на остроумие. Мъж-мечта и то женен, но за съжаление за...мен.
 Ти си амбициозен и напорист. Ето, отново учиш и то на твоите 40 години. Имаш мечти и ги превръщаш в реалност. Не пиеш редовно, а само с приятели. Не закъсняваш и дори не съм те хващала в изневяра.
  Ти си сбъднат сън за болшинството от нежния пол, но не и за мен.
За мен си кошмар, дълъг и продължителен, от който ти настръхват косите и ти се вледенява сърцето!
 Изненадах ли те? Едва ли! Очаквал си го? Надали!
Аз?! Коя съм аз и какво искам? Кое ми дава право???
   Аз отдавна нямам права.  Нямам мечти и нямам илюзии. Имах просто надежди, но сега и тях нямам.
Имам злоба, много злоба, която натрупах с годините. Брака ни - боже, как звучи: Нашия брак - такова животно нема! Няма "Наше"! Единственото "наше" дори няма да ме последва, ако си тръгна защото компютъра и лаптопа ще останат при теб. Смешно е нали? На мен обаче не ми е до смях. Крещи ми се! Вие ми се от обида! Но на теб няма да ти пука дори и да го направя. Ти си студен. Ти си леден блок, машина за пари и...все едно: Ти си ти!
 Някога те обичах! Ти беше и сутрините и вечерите, морския бриз и бурния вятър, Беше началото и края и най-вече пътя, който исках да извървя. И вървях 16 години... Сега съм седнала на един камък и виждам края му - блато. Красиво, обрасло с тръстика блато! Ето, това е! Свърши! Мога да продължа напред, крачка, втора и тишина, Покой отдавна жадуван и толкова лесен. Няма какво да обяснявам, няма пред кого да се извинявам, дори няма да липсвам на някого.
 Къщата ни ще потъне в прах, дрехите в банята ще направят висока купчина, чините ще запълнят мивката и един ден ще прогледнеш. Ще видиш! Отишла съм си с безкрайните си досадни претенции и с глупавото си чувство за ред. Е, все ще се намери кой да оправи хаоса и да ти изглади две-три ризи за работа. Детето от години не е дете и няма да ти създава проблеми. Ще въздъхнеш облекчен. Ще можеш да лежиш на дивана и да се храниш прав на плота. Чорапите - ура, вече може да се въргалят където ти решиш. Божествена нирвана!!!
  О, да няма проблеми! Парите ще ти стигат ?! Ако помислят, че съм се удавила случайно дори ще получиш застраховката ми. Няма да стигне за много неща, но поне ограда за вилата ще направиш.
   Щастлив ли си? Нали това искаше? Да си сам, независим, финансово стабилен и изпразнен от излишни емоции. Усмихни се! Браво! Живей си така...
  Но няма да стане, не защото е невъзможно, а защото е глупаво! Глупаво е да ти сбъдвам мечтите отново. / И без това го правя непрекъснато!/
  Не! Няма да стане! Ще се разведем! Скандално и с много панаири! Ще делим парцали и техника и дори къщи и коли. Нищо от това не ми е нужно, но ти толкова държиш на вещите и  за това ще ги искам - ЗА ДА ТЕ ЗАБОЛИ! Да те боли, както ме боли мен!
  После не знам! Нямам идея как ще продължа и от къде ще намеря сили, НО ЩЕ НАМЕРЯ!
 И ще открия човека, с който ще живеем в скромна колибка но който ще обичам и ще ме обича...и ще сме си самодостатъчни. Защото ти никога не си бил този човек - просто аз съм се заблуждавала.
 И вече няма да ми пука, че си престанал да забелязваш празниците: рождения ден на сина ни, първи и осми март... и няма да преглъщам дозите ти любов, които се измерват с левовата равностойност на подхвърлените банкноти, за да си купя нещо...
  Нещо?! Единственото Нещо, което исках беше самият ТИ, но това вече е минало.
      Минало свършено! За първи път от месеци се усмихвам...и ми харесва!
 

мразя дългите сбогувания!

спасявай си задника и се гласи за бъдеще невъзможно...

нямаш мечти и илюзии???

какво всъщност очакваш тогава???

Като оня баран М. да се хвана сама за косата и да се издърпам от батака.
А след време може би, ще повярвам отново, че живота е каруца теглена от два вола и пълна с прясно окосено сено.

себе си в тази изповед. А аз съм в процес на реализацията й, някъде към края съм...Не съм доволна, обаче. Исках и друго да го заболи, освен самолюбието и вещоманската му дребна душица. Нещо друго, което никога няма да го заболи, защото той не го притежава. Мда...

Наистина жалко! Можем да си кажем всичко едва, когато се намразим достатъчно. Преди това да се случи преглъщаме и правим компромис след компромис. Не тая дори надежда, че мъжът ми ще разбере какво и кога се скъса между нас. Дори преди секунда по телефона ми каза: " Аз си скъсвам задника, за да живеем добре, а ти...."
И сега не си дава сметка, че живота е това, което очакваме да се случи не когато го няма, а когато се прибере.

искаме прекалено много от мъжете?:)
Моят си скъсваше задника повече от плюскане, отколкото от бач. Но, разбира се, според него, е бачкал като за световно, нищо, че живеехме от половин година за половин година, а в един момент го домързя вече и да работи. Дали не е останало нещо за спасяване при теб, все пак, а...?

и доста безнадеждно. Дори да е така - "проблемът е локализиран" и трябва да се работи за решението му. Важното е - самообладание и трезва мисъл, колкото и това да е трудно. Да не забравяме, че мъжете са различен вид - те просто не мислят като нас. Винаги ли ти е кофти или само понякога, точно той ли искаш да те гушка или можеш да споделиш нежност и с някой друг? Изходи - поне 4-5. Това -вечната любов и моногамията са трубадурски измислици. Хващай се за косата - важната си ти и - разбира се - детето ти. Помисли и то как ще се чувства при различните варианти.

Права си, за това, че проблема е локализиран. Липсата на комуникация и зачитането на останалите като личности. Озлобена съм, но не мога да се примиря с това, че имаме нужда само от материални ценности. Живота не е само пари и е глупаво да ги печелим, за да живеем по-добре утре. За някой от нас това утре така и няма да дойде. Къде отидоха простичките човешки радости: да те ценунат сутрин на тръгване, да ти направят комплимент, дори да симулират съпричасност пак е по-добре.
Така съм в патова ситация. От една страна всичко си е прекрасно. Материално сме повече от добре. Пред хората сме задружно семейство, но зад външната врата сме двама непознати. Разговорите ни се свеждат до: Гладен ли си? Какво ще облечеш утре? Напрегнат ми се виждаш? Искаш ли да се махнем за няколко дни?...и отговора: Уморен съм и не ми се говори сега. Каквото решиш. Все ми е едно....
Къде е проблема?! Това не разбирам и това ме влудява. Дните ни са първи работен, втори работен, трети...първи почивен до работния.
Къде е смисъла? Хвърлят ли се дърва в студена пепел?

И ти си права! Искам прекалено много. Знам, че проблема е и в мен, но за да се променя трябва да знам кое точно е за ремонт. Не исках да звуча отчаяно. Сега, когато сама се чета тук виждам, че всичко е като вик за помощ. Мисля, че съм позитивна личност. Приятелите ми се забавляват с мен, защото обичам да се шегувам...
Да, ама не! Хваща ме страх, че не мога да се справя този път, а искам да променя нещата.

с трезва мисъл, доколкото е възможно. Присъединявам се към тили с предложението й да си представиш всички възможни варианти и да прецениш в кой от тях виждаш повече възможности и смисъл, повече плюсове и по-малко минуси. Понякога е добре хората да се разделят за известно време, за да се дистанцират и преценят всичко на спокойствие. Само да не се окаже, че заживявате "заедно поотделно", от което няма особен смисъл...

Има над какво да се замисля. Дори не предполагате колко ми помогнахте. Бъдете ми здрави !

Преди няколко месеца аз наистина останах само с
лаптопа,но не мога да ти опиша усещането от
свежият "въздух" и бързото забравяне на горчилката
от недалечното минало.Успех ти желая!

че знаеш оная приказка, че когато брака влезе през вратата любовта прави опит за самоубийство през прозореца. А иначе бих те посъветвал добре да прецениш за самата\ят себе си дали си струва агонията с този човек и връзката Ви, по възможност рационално и без излишни емоции, колкото и да е трудно това. Поздрави

Само мога да те съжаля!
Но.6 ще се правя че съм сляп,а на Но.3 ще кажа че не само жени могат да видят себе си в тази изповед!
Явно нямате впечатления от игрите(дето били направени за мъжете),там има доста народ като автора на пост-а,говоря за мъже а и за жени вече.
Защо мислите толкова много хора започнаха да циклят пред някаква си "глупава" игра?
Именно заради гореспоменатата причина.
Мен също ме заболя,когато ми казаха "ми намери си някоя дето спи по пейките в парка,защото без пари не се живее",не всичко е пари,къде останаха ХОРАТА?!
Не търси вината в себе си,защото отсреща на дали се и замислят върху подобно нещо.
Много си си наред така като гледам,само дето си свой сред чужди и чужд сред свои...
Лаптоп-а за какво ти е ?Ще те сгрее ли?Ще те гледа ли докато спиш сладко сладко?Ще те завие ли докато си заспала от преумора?Ще те хване ли за ръка и да те дари с поглед изпълнен с любов?
Имам желание да пиша,да пиша но нямам сили вече-изхабих се от болка,да пиша и да не пиша-все таз'.
Просто мога да ти съчуваствам!

ПС:Аз пък дадох компа,да може да се дозарибява с бившите си(по-добре да го няма,че като го видя празен без човека зад него...).
ПС2:Човек се ражда гол и гол си отива!