Прочетен: 1432 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 09.02.2009 20:45
Сбуждане като събуждане. Подпухнали очи и разрошени коси. Нищо ново. Сутрин съм убийствено очарователна. Мога да изплаша без проблем и най-големия непукиз.Крива съм като...изметната дограма и единствените приятни звуци които се носят от мен са ЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪ УФФФФФФФФФ и Ши МУ СЪЪ ЕЕ.
Език свещен на моите деди. Даже дядо Вазов не би издържал на гледката. Мислила съм си как го правят това по филмите. Стават с усмивка. Обличат ефирни халатчета и обуват пухести пантофки, а и леглата им такива едни опънати сякаш никой не е спал в тях.
Моето изглежда като след битка в която победителя и победения са неизвестни.
Две са най-важните неща сутрин:кафе и душ.Лиша ли се от едното по-добре да не се събуждам.
Няма нищо по-приятно от чаша горещо и силно кафе без захар и с мъничко кардамон. Аромата е просто приказен. Напомня ми за Кайро и Червено море. Една малка димяща чашка може да направи с физиономията ми чудеса.
Чудеса, чудеса, но днес по незнайно какви причини няма ток. Водата в банята е ледена, а кафето мога да го душа само от кутията. Крив ден.Крив, крив, крив....
Търся какво да облека.Това не става - прекалено е цветно. Този панталон ми описва бедрата...полата днес няма да я сложа.Не се харесвам с нея и толкоз.
На пода купчината с дрехи расте. Аз стоя и треперя в хавлията и не мога да взема решение.
Няма да отида на работа. Ще си взема болничен. Днес всичко ми тръгва с главата надолу.
В огледалото ме гледа сърдитото изражение на една разчорлена жена.
Мятам един колан към него с надеждата да го уцеля.
На вратата се чука. Кой ли е? Едва осем е и не чакам никого.Инкасаторката за водата е може би,
или пък майка ми. Само дано не е майка ми.
Отварям както съм си мокра, сънена и крива и виждам срещу мен огромен букет от рози.
Държи ги един чичко на средна възраст. Куриер бил. Доставка било. Подписвам бланката н хлопвам вратата.
Цветя? За мен? Глупости! Сигурно е някаква грешка. Букет не съм получавала от година, а по-куриер никога.
Има картичка. Ето сега ще разбулим тайната.
" Честит рожден ден! Съжалявам, че не съм до теб, но много ми липсваш. Много исках да те поздравя първи. Надявам се да съм успял. Сутрин си толкова красива!
Усмихнат ден и много много целувки от мен!
Обичам те!
P.S.Връщам се в събота. "
Каква любов, какви целувки и каква събота?!
Знаех си, че е грешка. Лошото е, че отдолу се мъдри само някакво " Пухчо"
Сега ме напуши на смях. Пухчо! Ха ха.
Ами така да е. Да му видя физиономията на тоя пухчо в събота като се върне.
Обличам една семпла рокля. Вземам ключовете на колата и излизам. Заключвам и чувам, че телефона вътре звъни. Мамка му! Няма да се върна точно сега.
На стълбите се сблъсквам със съседката. Носи кутия с торта и отново ме избива на смях. Ето за кого...ха ха.
- Рожден ден? - питам.
- О, да! - отговаря ми с усмивка.
- Кирчо да не е командировка?
- Да. Кога се видяхте?
- Не сме! По грешка ти е изпратил цветя у нас, но ще ти ги донеса довечера.
Цял ден не ми излизаше този букет от главата. Бях в страхотно настроение.
Кирчо и Снежка са едни сладури свръхтежка категория. Готини са. Ходим си на гости от време на време, но и през ум не ми е минавало, че Кирчо, който с клизма влиза в асансьора е " Пухчо".
Любовта е не само сляпа, но и си пада шегаджийка.!
Нравствен казус: наистина, има ли порядъ...
Завръщане и едно наистина ново начало!
21.02.2009 11:28
да се получи конфузно и потърсих помощ.Единственото ми успокоение бе едно мургаво момиченце на което дадох парички и го изпратих отсреща с букета.Комичното бе че шефката и имала същото име...А аз до скоро не разбрах това!:)))