На 21 януари се навършиха 50 години от излизането на първата стихосбирка на поета, който превърна своето физическо страдание в стих и песен. Книгата носеше заглавието “Ако нямаше огън”

  И ПАК ТРЪГНИ
 
Дамян Дамянов

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен и злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани,
нов път си направи и пак тръгни.

Светът, когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

Обожавам стиховете на Дамян Дамянов!

Това е любимото ми стихотворение.

"За всички вас ще прегрупирам думите
и ще напиша себе си отново.
И пука ми какво ще кажат другите...
Душата ми да разпнат е готова! "

Бих ти изпратил писмо без адрес
и знам ще получиш писмото.
То ще пристигне при теб нощес или днес...
но ще пристигне не защото,
този вятър ту тих ту свиреп
и тези птици с лъчи във крилете,
са приятели с мен и със теб
и по тях, и по тях аз ще го пратя.
И ако вятъра се умори
и или птиците хвърлят писмото,
от ръцете на хора добри,
то ще стигне до теб,
но ще стигне не защото
сме единствени хора в света,
и света ни познава,
а защото приел любовта,
от сърце на сърце я предава
Д. Дамянов