Разчленена критично
плът в злъчта ми се дави.
Загнояват и мислите
уморени от надпревари.

И вони на безразличие
от движенията ти вяли,
а във мен нещо дращи
ставите побеляли.

Във пространството тясно
сивото се бунтува
и разпенено, бясно
в погледа ми нахлува.

Той угасва отровен
обвинен във измама.
Няма нужда от помен,
но и истина няма!