...През лятото на миналата година тя напусна този свят, а вдруги ден на 31 имаше рожден ден. Докрая носи стоически страданието си. Помня месец преди да си замине ми беше написала в едно съобщение "ще се оправя". Тези няколко реда , обаче, не са сантиментално оплакване, а опит да си спомним за един светъл човек - д-р Мая Стамболис, известна в Блога като comma, за чудесните, ярки стихове, които ни остави. Така е - тя беше не само горд човек и стоик, но и пленяващ поет. Макар да нямах  честта да я познавам лично, много съм благодарен, че макар и виртуално можах да се докосна до този "тъжен ангел"
Тук отдолу е едно от стихотворенията й, които най са ми допадали
                                              

 

За първи път прекрачи прага мъж
от онзи петък, в който ти си тръгна.
Не падна гръм и не удари дъжд
и нищо в мен това не преобърна.

 

За първи път на стола друг стоя
и друг с тютюн пердетата опуши.
Друг в стаята говори и се смя
и в други длани моята се сгуши.

 

За първи път поканих в къщи гост
и с него влезе някаква магия.
Но влезе и дежурния въпрос:
Готова ли съм да се преоткрия?

Готова ли съм пак да дам това,
което ти с ботушите си сгази?
И мога ли да бъда пак добра,
когато знам, че с тебе бях "ОНАЗИ"?

Обичам те, но вече си отивам.
Не ти е нужна майка да те пази.
Ръцете ми са в белези от битки,
но всяка беше моя. Даже тази!

А теб дали опазих?! Кой ли може
на прага на съдбата да е пречка?!
След толкова години осъзнавам,
че в снопа на живота ти си клечка.

Но клечките са много важни, сине.
И не за туй, че образуват снопи...
Живота, много бързо ще отмине.
Ще те застигне с тежките си сопи.

Е, белези навярно ще останат,
но продължавай с тях дори да крачиш.
И докажи на себе си, че можещ
да победиш, а не примрял да грачиш.

Обичам те, но вече си отивам.
Ти знаеш, че отдавна все ме няма...
Най-тежката раздяла ми е тази,
защото ще ми липсва твойто "Мама".

Добрият човек ме посрещна на прага.
Вода ми подаде.Отчупи ми хляб.
Застели ми нара, а после избяга
защото добрия за похот е сляп.

Сънувах блажено, а утро щом пукна
усетих да носи димящо кафе.
Остави го плахо, измънка и хукна
с нозе на подплашено, малко дете.

Видях го на двора козле да прегръща,
да тича след птици, роса да лови,
с деца да се гони край куклена къща
щастлив и забравил за мене, уви.

На обед отново го мярнах за кратко.
Пристъпи безшумно с бутилка в ръце.
Постави я нежно с " Дано ви е сладко!"
и после изчезна доброто лице.

Видях го по здрач да препуска в полето
отново усмихнат, уверен, красив
и жегна ме малко тревожно сърцето,
че мойто идване тук ще е срив.

Разстроих се.Нервно запалих цигара.
И в пламъка сякаш сама изгорях.
Защо ли съм тук и кое ме накара
най-милия мъж да поискам за грях.

С добрия човек се простихме любезно.
Целуна ме плахо притворил очи.
" Познанството с вас ще ми бъде полезно!"
Как исках да чуя едно:" Остани!"

26.05.2006г
гр.Модра




http://comma.blog.bg/drugi/2010/06/10/dobriia-chovek.559909

11.07.2009 02:19 - СТАРО УТРЕАвтор: comma Категория: Тя и той
Прочетен: 611 Коментари: 13 Гласове: 5



Ти и аз! Аз и ти!
Два обърнати стола
С две цигари димим
до две чаши с отрова.

Ти и аз - тишина
като в селище старо.
Две познати лица
в счупено огледало.

Ти и аз! Аз и ти!
Като маски от театър.
Махнем ли ги - боли!
Сложим ли ги - спектакъл!

Ти и аз - кръговрат
сняг и лятна градушка.
Твоя гняв е куршум.
Мойта болка е пушка

21.05.2009 21:55 - Подари ми мечтаАвтор: comma Категория: Тя и той
Прочетен: 602 Коментари: 8 Гласове: 3
Последна промяна: 21.05.2009 21:56



Подари ми мечта - да съм слънце.
Да ти грея в студения ден.
Да съм роза, която ухае
и която прегръщаш смутен.
Да съм пътя, по който да крачиш
и легло, на което да спиш.
Да съм майка, която да тачиш
и приятеля, с който дружиш.
Да съм сън и утеха, и радост.
Да съм в нощите ти светлина.
И в горчилката да съм ти сладост.
Да съм твоя любима жена.
Подари ми мечта! Подари ми!
С мене ти си безумно богат.
Подари ми мечта, за да мога
да ти върна аз целия свят

.05.2009 10:09 - Малката вещица - IIIАвтор: comma Категория: Тя и той
Прочетен: 319 Коментари: 3 Гласове: 2



Тези дни ми е тъжно. Самотно ми е някак. Може би защото баба е болна. Вече трети ден лежи и не отваря очи. Майка е заприличала на блед лунен сърп преди новолуние. Нямам сълзи. Много ми се искаше да заплача и да се излее от мен целия страх и ужас, но очите ми са все сухи.
Искам да попитам мама не може ли да направим магия за здравето на баба, но не смея.
Мама е вещица. Баба също. И нейната майка е била и нейната също....така седем поколения назад. Аз съм осмото за ужас на двете ми родителки. Русо, тантуресто недоразумение с малки очички и бледа кожа, което не може да забърка и отвара против хрема. Всъщност по-скоро не иска. Не обичам магиите. При тях всичко е толкова подредено и толкова сигурно, че чак ме плаши и затова ги обърквам.... Но много искам баба да оздравее. Обичам я. Тя ме научи на толкова много неща. Показваше ми билките още преди да проговоря. Водеше ме на сборището и ме возеше на метлата си късно вечер.Най-хубавите ми спомени са свързани все с нея. Сладкото на баба, палачинките на баба, котката на баба...приказките на баба. Аз им казвам приказки.Тя все твърди, че са истина. Но как да повярвам, че дядо и е бил двуглава ламя?! Невъзможно ми се струва. Дали пък едната не е била тъмна, а другата светла, че да приличам на нея. У дома всички са чернокоси, чернооки и стройни като тополи. Само аз съм като грозното патенце - различна.
Мама минава покрай мен и влиза в стаята на баба. Дори не ме забеляза. Носи шишенце с някаква течност. Мъничко шише, колкото палец с много странен етикет, който блести на слънцето.
Никога не съм виждала нещо такова. От къде ли е? Не може да е лекарство. У нас лекар не е стъпвал. Когато аз се разболях като малка извикаха доктор Спасов. Помня, че дълго си наместваше очилата и после още по-дълго триеше челото си с кърпа. Отвори някаква книга, чете и прелиства, пак чете и после отсече:
- Това дете има алергия към слънцето.Не трябва да излиза през деня.
И още нещо каза, но не го помня. Помня, че мама и баба го изпроводиха чак до пътната врата, а аз повече не видях обедното слънце.
От стаята на баба се чува препирня. Двете жени се карат за нещо. Едната тихо, но уверено шепне, а другата извисява укорително глас.
- Няма да я бъде тая, чуваш ли! Аз съм си го изживяла моя живот така да знаеш! Не искам нито ден повече от отредените ми. Крадени дни не ща и няма да си обрека душата да скита.
- Моля те, бе, мамо! Не говори така! Какво ще правя сама без теб? Как ще оцелея и какво ще оставя на това дете?
- Твоето, дъще, не е от любов! Егоизъм е това! Не ти е мъчно за мен, а за себе си! Ти я изпий като искаш?! - баба бута нервно ръката на мама. Шишето пада и с трясък се разбива на пода. Дъските бързо попиват падналата течност. Гледам с учудени очи как от една пролука за миг се подава нежен филиз и се разлиства.
Мама събира стъклата и плаче.Раменете и се тресат и листенцата потреперват.
Баба глухо въздиша и ми прави знак да се доближа. С всяка секунда гласът и отслабва все повече.
- Чуй ме, Мая! Няма значение дали си вещица или не. Никога ама никога не посягай към нещо, което не е твое. Майка ти го знае, но нали ме обича... Две неща връщат мъртвеца от оня свят: едното е да присвоиш с магия нечий живот. Другото - това, което се счупи е жива вода. Живата вода е "жива", но само за тези, който все още има за какво да живеят. Аз вече от месеци съм на оня свят. Подай ми метлата, дете! Ха, така! Сега върви и отведи майка си. Искам да остана сама за малко.
Мама ме хвана за ръка, прегърна ме и двете отидохме в кухнята. После нещо изтрещя и запуши.Аз изпищях от страх.Изтичах в стаята, но баба я нямаше. Само оня зелен филиз беше цъфнал с красив червен цвят

15.05.2009 21:53 - ТАЗИ НОЩАвтор: comma Категория: Тя и той
Прочетен: 394 Коментари: 9 Гласове: 2
Последна промяна: 16.05.2009 14:26




Тази нощ светлини очертават контури.
Нежно вятър ми вика: "Ела!"
С длани мокри дъжда ми оформя кичури
и целува ме пълна луна.

Под ръцете ми сто мечти оживяват.
Два делфина са моя компас.
Две пътеки комети за мен набраздяват.
С глас на чайка преследвам ги аз.

Ще обуя небрежно булеварда крайбрежен.
Ще наметна на плещите смях.
Ще изтичам към теб, моя порив сърдечен
като изгрев завърнал се пак.

Ще докоснем щастливи всеки стълб,всяка къща.
Всеки жален стон с теб ще смалим.
Ще разцъфнем на изток.Града ще събудим
и от слънцето ще се стопим.

03.04.2009 21:22 - * * *Автор: comma Категория: Тя и той
Прочетен: 196 Коментари: 2 Гласове: 1
Последна промяна: 03.04.2009 21:25



Чисти листи, моливи без цвят.
Девствено почива тишината.
Вледенен изглежда моя свят.
Невъзможно тихи са децата.

Времето е в отпуска. Уви,
аз без него съм като затворник.
Обитавам четири стени
и кориците на своя сборник.

Думите останаха отвън.
Между нас - издигнах барикада.
Няма стих, а тих камбанен звън
и от празни листи малка клада.

13.04.2009 21:08 - СЕГААвтор: comma Категория: Тя и той
Прочетен: 242 Коментари: 4 Гласове: 1
Последна промяна: 13.04.2009 21:30



Сега боли и стърже на желязо
сърцето обковано със лъжа.
Едно небе се срутва насъбрало
на моето очакване дъжда.

И сълзите ми шибат като с клони
надеждата покълнала за миг.
Реши ли някой нещо да събори
едва ли ще го спре и майчин вик.

Сега боли!Ръждата бавно пада
и спомена обвива със мъгла.
Една жена ръце напред протяга,
но вече е изпуснала мига.

29.01.2009 17:22 - ***Автор: comma Категория: Тя и той
Прочетен: 182 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 30.01.2009 23:47



Тялото ми умира.Зная това, защото с всеки изминал ден ми става все по-трудно да го овладявам. Тежи ми да го влача със себе си.Движенията ми причиняват болка.Не ми е мъчно.Зная, че един ден ще го напусна с облекчение.За мен то винаги е било тромаво и тежко.Не можах да свикна с него. В началото беше по-лесно. Не съм осъзнавала защо, но дори тогава бях с усещането, че нещо не е както трябва.
Сега вече знам! Грешката обаче не е моя.Не зная какво тяло трябва да имам, за да сме в хармония, но определено не е това!
Сега, когато все по-често напомня за себе си дори ме дразни. Непрекъснато всеки ден някъде ме боли. Това ми пречи да се съсредоточа и да мисля.Опитвам се да компенсирам това неудобство с работа и се трудя до пълно изтощение, но дори тогава вместо да заспя безпаметно,неистово ме боли.
Иде ми да вия като куче!
Когато тялото ми напълно умре ще е като малка победа. Може би тогава за мен ще е Рай!...Освен ако не умра с него

20.03.2009 20:47 - Пред портатаАвтор: comma Категория: Тя и той
Прочетен: 230 Коментари: 4 Гласове: 0





Врата към рая и врата към ада
отвориш ли я, сам ще разбереш.
Дори сега самата аз не зная
какво ще стане с нашия копнеж.

На дръжката са вече твойте пръсти.
Натискаш леко. Чакаш чудеса?!
Нима преди да влезеш се прекръсти?!
Не скърцане, това ми е смеха.

Треперят коленете ти. Усещам
как плахо преминаваш моя праг.
Приятел уж очакваш да ти стана,
а сякаш навестяваш своя враг.

Съмняваш се,скован си, неуверен
нащрек стоиш, напрягаш сетива.
И ангел да те чака, ще е черен
стрелец за теб опънал тетива.

Врата към рая и врата към ада
отвориш ли я ще узнаеш сам.
Опитваха се много, но остана
единствен ти да вземеш свойта дан

19.03.2009 15:39 - СКИТНИКАвтор: comma Категория: Тя и той
Прочетен: 303 Коментари: 5 Гласове: 0
Последна промяна: 19.03.2009 15:40





По-скръбен от цигулка,
по-мрачен от нощта
и от света човешки по-объркан.
Безсребърник, без власт, без суета,
от делника по-сив
с костюм изтъркан.
С лице от камък,
но с сърце от плам
очи обърнал нейде към безкрая
върви сиротен, безнадеждно сам
върви, но накъде едва ли знае.

09.03.2009 13:42 - МИНАЛО СВЪРШЕНОАвтор: comma Категория: Тя и той
Прочетен: 351 Коментари: 13 Гласове: 1
Последна промяна: 09.03.2009 15:22



Този път наистина ми писна. Получи се нещо като свръхпроизводство на огорчение.
Ти не си такъв знам.Перфектен си! Всички казват така. Непрекъснато го чувам това, колко си добър, нежен, внимателен и безконфликтен. Не се красавец, но те смятат за чаровен, а в компания си извор на остроумие. Мъж-мечта и то женен, но за съжаление за...мен.
Ти си амбициозен и напорист. Ето, отново учиш и то на твоите 40 години. Имаш мечти и ги превръщаш в реалност. Не пиеш редовно, а само с приятели. Не закъсняваш и дори не съм те хващала в изневяра.
Ти си сбъднат сън за болшинството от нежния пол, но не и за мен.
За мен си кошмар, дълъг и продължителен, от който ти настръхват косите и ти се вледенява сърцето!
Изненадах ли те? Едва ли! Очаквал си го? Надали!
Аз?! Коя съм аз и какво искам? Кое ми дава право???
Аз отдавна нямам права. Нямам мечти и нямам илюзии. Имах просто надежди, но сега и тях нямам.
Имам злоба, много злоба, която натрупах с годините. Брака ни - боже, как звучи: Нашия брак - такова животно нема! Няма "Наше"! Единственото "наше" дори няма да ме последва, ако си тръгна защото компютъра и лаптопа ще останат при теб. Смешно е нали? На мен обаче не ми е до смях. Крещи ми се! Вие ми се от обида! Но на теб няма да ти пука дори и да го направя. Ти си студен. Ти си леден блок, машина за пари и...все едно: Ти си ти!
Някога те обичах! Ти беше и сутрините и вечерите, морския бриз и бурния вятър, Беше началото и края и най-вече пътя, който исках да извървя. И вървях 16 години... Сега съм седнала на един камък и виждам края му - блато. Красиво, обрасло с тръстика блато! Ето, това е! Свърши! Мога да продължа напред, крачка, втора и тишина, Покой отдавна жадуван и толкова лесен. Няма какво да обяснявам, няма пред кого да се извинявам, дори няма да липсвам на някого.
Къщата ни ще потъне в прах, дрехите в банята ще направят висока купчина, чините ще запълнят мивката и един ден ще прогледнеш. Ще видиш! Отишла съм си с безкрайните си досадни претенции и с глупавото си чувство за ред. Е, все ще се намери кой да оправи хаоса и да ти изглади две-три ризи за работа. Детето от години не е дете и няма да ти създава проблеми. Ще въздъхнеш облекчен. Ще можеш да лежиш на дивана и да се храниш прав на плота. Чорапите - ура, вече може да се въргалят където ти решиш. Божествена нирвана!!!
О, да няма проблеми! Парите ще ти стигат ?! Ако помислят, че съм се удавила случайно дори ще получиш застраховката ми. Няма да стигне за много неща, но поне ограда за вилата ще направиш.
Щастлив ли си? Нали това искаше? Да си сам, независим, финансово стабилен и изпразнен от излишни емоции. Усмихни се! Браво! Живей си така...
Но няма да стане, не защото е невъзможно, а защото е глупаво! Глупаво е да ти сбъдвам мечтите отново. / И без това го правя непрекъснато!/
Не! Няма да стане! Ще се разведем! Скандално и с много панаири! Ще делим парцали и техника и дори къщи и коли. Нищо от това не ми е нужно, но ти толкова държиш на вещите и за това ще ги искам - ЗА ДА ТЕ ЗАБОЛИ! Да те боли, както ме боли мен!
После не знам! Нямам идея как ще продължа и от къде ще намеря сили, НО ЩЕ НАМЕРЯ!
И ще открия човека, с който ще живеем в скромна колибка но който ще обичам и ще ме обича...и ще сме си самодостатъчни. Защото ти никога не си бил този човек - просто аз съм се заблуждавала.
И вече няма да ми пука, че си престанал да забелязваш празниците: рождения ден на сина ни, първи и осми март... и няма да преглъщам дозите ти любов, които се измерват с левовата равностойност на подхвърлените банкноти, за да си купя нещо...
Нещо?! Единственото Нещо, което исках беше самият ТИ, но това вече е минало.
Минало свършено! За първи път от месеци се усмихвам...и ми харесва!

Красотата на една Душа, е съизмерима само с желанието да оставиш след себе си нещо простичко, човешко и докосващо... А наследството, оставено ни от толкова ярка и неповторима Душа - тази на comma, е повече от задължаващо. Нека бъдем достойни личности, понасящи несгоди и неволи, както Тя ни завеща!
Поклон!

А двуличието не ни прави състрадателни, приживе. . .
Бог да я прости и да прости на двуличните, като Джулия Бел и други, дето си ги знаеме!

Светла да е паметта й!

УСПЕХ ВЪВ ВСИЧКО, КОЕТО УМЕЕМ
КЪСМЕТ ВЪВ ВСИЧКО, КОЕТО НЕ ЗАВИСИ ОТ НАС
И СБЪДВАНЕ НА ВСИЧКО, ЗА КОЕТО СМЕ МЕЧТАЕМ

С МНОГО ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Gotin posting.

Всяка загуба на приятел прави света ни по-малък!
Мая много ми липсва!
Оля

И на мен
И даже крадат снимките от постовете й :(